ИзгубениБГ - Начало

Сайтът е създаден по идея на Недко Ангелов - Нед и има за цел да помогне на хората, които търсят дирите на някой скъп за тях човек, преминал по един или друг начин през техния живот, да споделят за него и да имат някакъв шанс да го открият.
Искаме да опитаме с малко помощ от приятели да открием хората, на които държим и които сме изгубили поради обстоятелствата, но те все още живеят на едно малко островче в сърцето ни и чакат да ги открием.
Нека използваме всяка възможност, всяка информация и снимка като кукичка, за да уловим следите на важните за нас хора. Ефект винаги ще има, защото дори да не открием търсените лица, нас ще ни открият много други, за които дори на подозираме. Но ако не опитаме неуспехът ни е гарантиран.

УСПЯХ!

Активно изображение Здравейте, приятели!!!!!!

УСПЯХХхххххххххххххххххххх...!
Намерих я! Намерих сестра си! Моята упоритост и вяра, че ще успея дадоха резултат. Намерих я във сайт за запознанства. Тя е вече моята пораснала сестра, но съм щастлива и намерих липсващата част от моя пъзел. Благодаря на всички, който дори прочетоха темата.

Щастлива съм. Обичам те, Дани.
Желая ви лек ден!!!

Разказ с продължение

Ще ми я разкажеш ли пак? Моля те! - Малкият Пепи шепнеше само, защото другите в стаята отдавна бяха заспали, иначе, при нормални обстоятелства, гласът му щеше да огласява надлъж и шир коридорите на Дома за сираци. - Моля те, само още веднъж.

- Не ти ли омръзна вече? - Недко, нисичко за петнадесетте си години момче и пръв приятел и закрилник на Пепи, повиши леко глас - ще събудим останалите. Вече три пъти ти разказвам историята за Рени.

Призрачната сянка на тайната на осиновяването

"Затворете очи и си представете, че баба ви не ви е баба, дядо ви не ви е дядо, майка ви... и се опитайте да усетите тая безтегловност, която усещам аз! Не мога и не искам да се примиря с идеята, че ще си отида от този свят и няма да знам нищо за своя произход, за своя ген!" - е написало в интернет форум едно пораснало осиновено дете. Това често е съкровеното, стискано зад зъби желание на хиляди като него в България. Тайно и неизричано от страх да не наранят осиновителите си, да не бъдат обвинени в черна неблагодарност или в нездраво любопитство.

Коледата свърши, животът продължава по старому

Коледните и новогодишните празници отминаха, а с тях обществото ни отново започва да забравя за стотиците изоставени деца. За някои от нас изпращането на един sms като че откупува гузната ни съвест за съдбите на малчуганите без родители. Жалката истина е, че България продължава да е на първо място в Европа по изоставянето на деца до 3-годишна възраст. Само за година в домовете за деца без родители постъпват няколко хиляди малчугани. По информация на неправителствени организации за 2007 г. над 2000 новородени и деца до 3-годишна възраст са изоставени за отглеждане от държавата. Още по-жалка е статистиката, която сочи, че в социалните домове умират между 50 и 60 невръстни с тежки увреждания.

Как да изследваме своя род?

Много често ви занимавам с възгледа си за важността на родовата памет, съзнанието за принадлежност към рода и почитта към паметта на предците. Днес реших да споделя част от своя опит в родовите проучвания и науката генеалогия, където смея да твърдя, че вече съм доста обръгнал. Надявам се информацията да е интересна и да бъде полезна на онези, които решат да си доставят върховното удоволствие да бъдат Шлиман, Шампольон или Индиана Джоунс в най-интересната от всички експедиции – пътят назад към корените на клана N (заменете N с вашето фамилно име).

20 неща, които осиновените деца искат родителите им да знаят

Активно изображение 1. „Преди да ме осиновите, преживях огромна загуба, за коятo вие не носите отговорност.”

2. „Нуждая се от това да ме научите, че имам специфични потребности, свързани със загубата, която преживях – научете ме да не се срамувам от тях.”

3. „Ако не изстрадам своята загуба, способността ми да получавам любов от вас и от другите ще бъде наранена.”

4. „Неизстраданата ми тъга може да излезе на повърхността като гняв спрямо вас”.

5. „Нуждая се от вашата помощ, за да преодолея скръбта от загубата си. Научете ме как да осъществя връзка с чуствата си спрямо факта, че съм осиновен – моля ви, признайте тези мои чувства, те са реални”.

6. „Това, че не говоря за биологичното си семейство, не означава, че не мисля за тях.”

Род от САЩ и България се събира след десетилетия

Американецът от български произход Робърт Фулър след дълги перипетии успя да намери българските си роднини в Лесичери и част от семейството му присъства на родовата среща в селото на 9 август. По съдбовна случайност най-голяма подкрепа при издирването на роднините на Фулър е оказал български емигрант от Велико Търново. Невероятната история на Фулър, която прилича на сюжет за детективско четиво, разказаха специално за “Янтра ДНЕС” служители от посолството на САЩ у нас.