 "Затворете очи и си представете, че баба ви не ви е баба, дядо ви не ви е дядо, майка ви... и се опитайте да усетите тая безтегловност, която усещам аз! Не мога и не искам да се примиря с идеята, че ще си отида от този свят и няма да знам нищо за своя произход, за своя ген!" - е написало в интернет форум едно пораснало осиновено дете. Това често е съкровеното, стискано зад зъби желание на хиляди като него в България. Тайно и неизричано от страх да не наранят осиновителите си, да не бъдат обвинени в черна неблагодарност или в нездраво любопитство. |
|
 Коледните и новогодишните празници отминаха, а с тях обществото ни отново започва да забравя за стотиците изоставени деца. За някои от нас изпращането на един sms като че откупува гузната ни съвест за съдбите на малчуганите без родители. Жалката истина е, че България продължава да е на първо място в Европа по изоставянето на деца до 3-годишна възраст. Само за година в домовете за деца без родители постъпват няколко хиляди малчугани. По информация на неправителствени организации за 2007 г. над 2000 новородени и деца до 3-годишна възраст са изоставени за отглеждане от държавата. Още по-жалка е статистиката, която сочи, че в социалните домове умират между 50 и 60 невръстни с тежки увреждания. |
|
 Много често ви занимавам с възгледа си за важността на родовата памет, съзнанието за принадлежност към рода и почитта към паметта на предците. Днес реших да споделя част от своя опит в родовите проучвания и науката генеалогия, където смея да твърдя, че вече съм доста обръгнал. Надявам се информацията да е интересна и да бъде полезна на онези, които решат да си доставят върховното удоволствие да бъдат Шлиман, Шампольон или Индиана Джоунс в най-интересната от всички експедиции – пътят назад към корените на клана N (заменете N с вашето фамилно име). |
|
 1. „Преди да ме осиновите, преживях огромна загуба, за коятo вие не носите отговорност.”
2. „Нуждая се от това да ме научите, че имам специфични потребности, свързани със загубата, която преживях – научете ме да не се срамувам от тях.” 3. „Ако не изстрадам своята загуба, способността ми да получавам любов от вас и от другите ще бъде наранена.” 4. „Неизстраданата ми тъга може да излезе на повърхността като гняв спрямо вас”. 5. „Нуждая се от вашата помощ, за да преодолея скръбта от загубата си. Научете ме как да осъществя връзка с чуствата си спрямо факта, че съм осиновен – моля ви, признайте тези мои чувства, те са реални”. 6. „Това, че не говоря за биологичното си семейство, не означава, че не мисля за тях.” |
|
 Американецът от български произход Робърт Фулър след дълги перипетии успя да намери българските си роднини в Лесичери и част от семейството му присъства на родовата среща в селото на 9 август. По съдбовна случайност най-голяма подкрепа при издирването на роднините на Фулър е оказал български емигрант от Велико Търново. Невероятната история на Фулър, която прилича на сюжет за детективско четиво, разказаха специално за “Янтра ДНЕС” служители от посолството на САЩ у нас.
|
|
 Баща и дъщеря се откриха благодарение на интернет, трийсет години след нейното раждане. Скот Бекър от Уичита, Канзас, е издирвал напразно дъщеря си през всичките тези години. Той се оказал разделен от нея малко след раждането й, след развода с нейната майка. Оказва се, че и дъщеря му го е издирвала, но също напразно. Ейприл Антониу разказва, че е използвала интернет търсачката "Гугъл", но тъй като името му е често срещано, а и знаела малко за него, не успяла да го открие. |
|
 Благодарение на поста на Дани Минчева от групата на ИзгубениБГ във Facebook се поразрових за предаването "Жди меня" и открих, че се търсят и доста хора от България. Нещата там са организирани много добре, благодарение на многото хора, които имат желание доброволно да помогнат на каузата. Дори има двама българи доброволци от форума на "Жди меня", които помагат при издирванията - Ралица и Румен Сираков. По-нататък ще пробвамe да направим някаква връзка с тях.
|
|
|
|
<< Първа < Предишна 1 2 3 Следваща > Последна >>
|
| Резултати 9 - 16 от 23 |
