"Затворете очи и си представете, че баба ви не ви е баба, дядо ви не ви е дядо, майка ви... и се опитайте да усетите тая безтегловност, която усещам аз! Не мога и не искам да се примиря с идеята, че ще си отида от този свят и няма да знам нищо за своя произход, за своя ген!" - е написало в интернет форум едно пораснало осиновено дете. Това често е съкровеното, стискано зад зъби желание на хиляди като него в България. Тайно и неизричано от страх да не наранят осиновителите си, да не бъдат обвинени в черна неблагодарност или в нездраво любопитство.

Коледните и новогодишните празници отминаха, а с тях обществото ни отново започва да забравя за стотиците изоставени деца. За някои от нас изпращането на един sms като че откупува гузната ни съвест за съдбите на малчуганите без родители. Жалката истина е, че България  продължава да е на първо място в Европа по изоставянето на деца до 3-годишна възраст. Само за година в домовете за деца без родители постъпват няколко хиляди малчугани. По информация на неправителствени организации за 2007 г. над 2000 новородени и деца до 3-годишна възраст са изоставени за отглеждане от държавата. Още по-жалка е статистиката, която сочи, че в социалните домове умират между 50 и 60 невръстни с тежки увреждания.

Много често ви занимавам с възгледа си за важността на родовата памет, съзнанието за принадлежност към рода и почитта към паметта на предците. Днес реших да споделя  част от своя опит в родовите проучвания и науката генеалогия, където смея да твърдя, че вече съм доста обръгнал. Надявам се информацията да е интересна и да бъде полезна на онези, които решат да си доставят върховното удоволствие да бъдат Шлиман, Шампольон или Индиана Джоунс в най-интересната от всички  експедиции – пътят назад към корените на клана N (заменете N с вашето фамилно име).