*за конкурса

Разказът е по действителен случай. Събитията са станали през шейсетте и деведесетте години на миналия век. Става въпрос как една сестра намира своя незаконно роден брат едва след 30 години, за когото не е знаела нищо, само това, че е бил от друга жена и осиновен.

***

В една дъждовна лятна нощ на 19.. година една млада жена, още дете, раждаше. Раждането беше от онези трудни и тежки раждания, които изтощават родилката и крият риск за живота както на детето , така и на майката. Повече от час продължаваха родилните мъки, тя стенеше и се гърчеше като червей, напрегнала до краен предел силите си. Острите й пронизителни писъци се заглушаваха от време на време от трясъка на гръмотевиците. Помагаше й майка й, една преждевременно състарила се от труд и недоимък женица, която, изпаднала в някакво  помрачение и транс, безпомощно  през сълзи повтаряше все едно и също:

 

*за конкурса 

 

Аз съм осиновена и намерих биологичната си майка, когато бях на 20 г.
Винаги съм знаела, че съм осиновена. Не зная дали да ми кажат е било добра идея, защото аз растях мислейки, че съм направила нещо грешно и лошо и затова съм била дадена за осиновяване. Разбира се с годините идеята кога и как да се каже на децата, че са били осиновени се променя... 
Когато бях на 20 открих моята рожденна майка и разбрах, че имам двама братя, те са ми полубратя, но аз никога не съм мислила за тях по този начин и винаги съм ги приемала като съвсем истински братя.