Коледните и новогодишните празници отминаха, а с тях обществото ни отново започва да забравя за стотиците изоставени деца. За някои от нас изпращането на един sms като че откупува гузната ни съвест за съдбите на малчуганите без родители. Жалката истина е, че България  продължава да е на първо място в Европа по изоставянето на деца до 3-годишна възраст. Само за година в домовете за деца без родители постъпват няколко хиляди малчугани. По информация на неправителствени организации за 2007 г. над 2000 новородени и деца до 3-годишна възраст са изоставени за отглеждане от държавата. Още по-жалка е статистиката, която сочи, че в социалните домове умират между 50 и 60 невръстни с тежки увреждания.

Специалистите са категорични, че в много от случаите нашенци изоставят децата си, когато разберат, че имат неизлечими увреждания или са се родили със заболявания, които изискват много и продължителни грижи. Доста честа практика е родители да подхвърлят детето, което е увредено, пред някоя болница или социално заведение.

Сега, във времето на задълбочилата се световна икономическа криза, когато все по-голям става делът на безработните, делът на изоставените деца на семейства без работа се увеличава. Или дори когато само единият родител има редовни трудови доходи. Това още повече усложнява положението на държавата, която трябва да отделя все повече средства за изхвърлените от семействата си деца.

В същото време, алармираха от неправителствените организации, става все по-ниска възрастта на момичета, които раждат на 11 - 12-годишна възраст. Освен че поставят под заплаха здравето на рожбата си, тъй като самите те са с все още неразвити организми, тези деца майки нямат друг изход освен да дадат рожбата си а отглеждане от държавата. Пак по данните на статистиката родителите на близо 70 на сто от изоставените бебета изобщо не посещават децата си, а 20 на сто ходят в дома веднъж седмично. 10% от тези бебета са родени от непълнолетни майки.

Освен икономическите тежести отглеждането в социални домове на малчуганите влияе по един изключително непредвидим начин върху тяхното развитие, категорични са специалистите. Това е особено пагубно за децата до 3-годишна възраст. Възрастта на новороденото и кърмаческата възраст, което е до 1 година, е онази възраст, в която се изграждат основни човешки модели на поведение. Вторият фактор, който е много пагубен за децата, които растат в институции, това е колко време те ще престоят в една институция

За съжаление през последните години в България се наблюдава тенденция за увеличаване продължителността на престоя на децата в институции.

Към тези фактори трябва да добавим и, че около 70 на сто от изоставените в домовете са от ромски произход. Това ги прави по-малко желани за осиновяване. Повечето от българчетата пък са с неизяснен статут и това пречи да бъдат осиновени, тъй като възникват пречки със съгласието на биологичните родители.

Големият проблем за осиновяването се решава с новия Семеен кодекс. Важно е да се даде  шанс на децата да открият свое ново семейство по-бързо.

Най-голямата промяна в кодекса е че вече се гледа от гледната точка на изоставеното дете, търси се семейство за него, докато досега се е търсило дете за осиновителя.

Първата стъпка в процеса за осиновяване на дете е да се подаде заявление в Дирекция „Социално подпомагане" с всички необходими документи. Декларират се лични данни, информация за семейството, за здравословното състояние, както и за имотното и социалното положение. Необходимо е кандидат-осиновителят да мотивира желанието си. След това се прави проучване в срок от три месеца дали желаещите отговарят на критериите. Преценяват се готовността, желанието и мотивите на човека или семейството да предприеме тази стъпка, както й реакциите им в критични ситуации и възможностите им да се справят с тях. Целта е да се предвиди вероятността от повторно изоставяне на детето или поставянето му в риск - неглижиране, психическо, физическо или сексуално насилие над него от страна на осиновителите.

Провеждат се поне три срещи с кандидат-осиновителите, социалният работник посещава и дома им, среща се с членове на техните семейства. Според закона потенциалният осиновител трябва да заяви и готовността си да сътрудничи на специалистите при наблюдение на отглеждането на детето и да спазва неговите права и интереси. Приемният родител или семейство се задължават да предоставят информация за развитието на детето на всеки шест месеца през първите две години от осиновяването.

 

И още нещо, което е от изключителна важност -  данните за осиновяване са защитени, затвор от шест месеца или пробация заплашват всеки, който се опита да разгласи тайната на осиновяването с цел да навреди на детето или семейството. При причиняване на тежки емоционални травми като следствие от разкриване тайната на осиновяването, нарушителят се наказва с лишаване от свобода в срок до една година.

Източник: в.Монитор